В България сме свикнали, че Великден е семеен празник. Обикновено традицията е да се съберем с роднините си, да боядисаме яйцата, по-ентусиазираните домакини месят козунаци. И като кулминация на празника – се сяда на трапезата и се яде до пръсване.
Ние така разбираме празниците, но интересното за мен беше, че испанците не разбират Великден като време, което трябва да прекарат с родата. За тях това е идеална възможност да използват повечето почивни дни и да пътуват. На практика по-голямата част от испанците планират пътуване точно по това време.
Друга голяма моя заблуда за испанците беше, че те са много религиозни. Оказа се, че това не е така. Религията, независимо че те са католици, не оказва такова голямо влияние на живота на хората, както в Италия например.
Може би това обяснява практиката да се ходи по екскурзии по време на великденските празници, а не да се прекара времето с родители, и роднини, за които рядко отделяме време в ежедневието си.
Но като цяло аз приветствам практиката да се пътува. Може би защото и аз обичам да пътувам и при всяка най-малка възможност събирам багажа и паля колата към някоя интересна дестинация.
А вие как предпочитате да прекарвате великденските празници? Ще се радвам да споделите с мен в коментарите.