Трети март – денят на България

Така ми е тръгнало да пиша за празници последните дни, че реших да напиша и един коментар и за нашия си, най-нашия си празник – Денят на освобождението на България от Турско робство. И тук започват да се бият в главата ми хиляди опорни позиции, от които мога да започна да пиша и изграждам тези, напълно независими една от друга, дори противоположни. Но реших, че ще го направя по следния начин:

Да, ние сме мрънкащ народ. Обичаме да мрънкаме за всичко, не защото това ще промени нещо, а защото така се чувстваме много по-добре, заблуждавайки се, че едно имагинерно и несъществуващо същество като “държавата”, ни е виновно за всичко, което не ни върви. Няма да навлизам в подробности за това как всъщност всички ние сме държавата и т.н. Не мисля, че има смисъл да го обяснявам. Тези, които не искат да го разберат – никога няма да го разберат.

Да Националният ни празник от години е имал много противоречива слава сред населението. От една страна ама защо честваме това позорно освобождение с помощта на Русия, които упражняваха върху нас властта си в продължение на толкова много години. Еми какво да ви кажа – ние самички нямаше да можем да се освободим и да искаме. Ето за това чуждата помощ е била толкова важна, за да изпълни целта си.

На второ място – защо пък точно тази дата? На този ден се е подписан Санстефанският мирен договор, който разпокъсва държавата ни. Ами как да ви го обясня по друг начин – това е политика. Не можем да очакваме, че при 5-вековно отсъствие от картата на света, изведнъж някой ще ни позволи да си върнем всички територии, които сме заемали преди да бъдем превзети от турската армия. Особено след като сме се почувствали силни и имаме подкрепата на армия като тази на Русия. Никой, никога на която и да е планета да се намираме, нямаше да ни го позволи. И все пак ние продължаваме да работим по Националния си въпрос и постигаме голяма част от целите си в тази насока през годините. Ей това ако не е тъпо и упорито – здраве му кажи.

На трето място, онези мрънкащите пак ще ги върна, така нареченото “псевдо родолюбие”, когато хората си окачат знамена и публикуват гръмки лозунги по стените си във Фейсбук. Аз бих казал “браво”. Не защото това е най-доброто нещо, което могат да направят на този ден, а защото все пак правят нещо. Защото смисълът на този ден не е в това, че сме се освободили от нещо или някого, а в това, че трябва да помним, че сме били достатъчно силни и обединени около една кауза, че сме постигнали това, което сме искали с помощта на всеки, който е бил така добър да ни я предложи.

А вие сложихте ли знамето си на терасата?

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply