Въпреки обстоятелствата в момента, аз успях да запазя работата си и да продължа успешно с изпълнението на финансовия ми план за годината. Постепенно се появи и въпросът какво да правя със събраните средства – дали да ги спестявам у дома, да ги вложа в банка или в друг вид облигации?
Започнах проучване на възможностите, като една от най-сигурните за мен е недвижимо имущество, земя и съответно банкова институция. Тъй като наличните ми средства не са чак толкова много, че да си позволя да ги инвестирам в нещо такова, прецених, че докато се завишат, ще постоят в банката.
Воден от тази логика, достигнах до проверка условията за откриване на влог. От опита ми до момента знаех, че лихвите не са големи и е важно на какъв период от време ще го разсрочиш. При посещението ми в избраната от мен банка се оказа обаче, че в момента няма лихвени проценти. Тоест влагаш парите си на съхранение, но за тази услуга не плащаш такси по обслужване. Ако сумата е до 100 хил. евро, при евентуален фалит на институцията, има гаранционен фонд, възстановяващ сумата.
Реших да проверя дали случаят е частен, но се оказа, че в момента всички банки поддържат подобна практика. Тя се е наложила след фалита на една известна финансова институция с високи лихви преди около 6 години. Затова в момента самите банки се явяват просто гарант за съхранение на определени суми. Ако разбира се, имате средства над тези, които покрива фондът, то тогава от управата се свързват с вас, за да уточните лихвен процент. Той играе ролята на компенсатор.
За мен това е удачен вариант и докато не стигна заветната сума за покупка на имот, предпочитам да използвам услугата на банката. По този начин няма да се притеснявам къде ще са парите ми и какво ще се случи с тях.
Спестяванията – къде да ги съхраня?
