Рядко ми се случва да стана наистина голям фен на някой човек. Но тази жена е сред фаворитите ми и наистина се прекланям пред творческия й ум.
Тя е театрален режисьор, а нейните пиеси са такова невероятно съчетание от визуално, театрално и сценично изкуство, че с думи не мога да ви опиша каква е емоцията от това да наблюдаваш нейни неща.
Последното, на което отидохме, беше “Последният човек”, пиеса по книгата на Джордж Оруел “1984”. Наистина имам чувството, че речникът ми е изключително беден, за да опише по какъв невероятен начин беше предадена цялата книга в пиесата. Визуално беше втрещяващо. Играта на актьорите – без забележки. Въздействието към публиката – разтърсващо.
Тя толкова умело беше плела оригиналния сюжет от книгата с елементи от нашето собствено ежедневие, че ти за пореден път се чудиш дали наистина не живееш във време, в което “Войната е мир, Свободата е робство, Невежеството е сила”.
За пореден път излязох от театралния салон след нейно представление, обгърнат в много мисли и въпроси, които пиесата беше поставила. Защото ключовото в нейните творби е не, че дава отговори, а че поставя въпроси и кара човек да се замисли върху темите, които са вълнували режисьорката.
А вие имате ли си любима личност, на чието дело да се възхищавате?