Пак за спестовността и за стимулите

kasichkaБългаринът е традиционно спестовен човек. И за това говори дори фолклорът ни. Не са един и два изразите, които стимулират говорят за практиката ни да отделяме по някой лев за по-трудни времена. И аз неведнъж сам говорил от страниците на блога си за полезността от една подобна далновидност и мисъл за бъдещето. Ако и един от последните премиери на страната ни да обвини хората в лихварство, в това, че държат на влогове милиони левов, лежат на гръб и се хранят само от дивидентите, които получават от тях. Че даже й им въведе данък лихва.

Подхващам темата по конкретен повод. Банката ни предлага една опция – пет процента от стойността на покупка, направена с дебитна карта или изтеглена от нея, да отиват в спестовна сметка. Е, преди дни дойде момиче да си открие сметка при нас, защото фирмата, в която започва работа, плаща заплатите през нашата институция. Обясних й всички подробности, общи условия и т. н. И накрая стана дума за въпросната възможност, която по избор може да ползваш, или не. Момичето искрено се зарадва и попита дали няма възможност този процент да се увеличи. Смятала догодина да записва магистратура и реши, че вместо да събира пари за таксата за семестрите в брой, които много вероятно може и да похарчи, е много по-добре да се възползва от тази услуга.

Е, по този повод се замислих, че явно наистина спестовността е генетично заложена у нас и е добре тя да бъде провокирана по най-различни начини. Защото пет или десет процента от една заплата, особено така, приспаднати на части, са пренебрежима сума. Но за година, две или няколко могат да ви дадат възможност да си позволите нещо, което иначе не бихте успели – скъпа екскурзия, за която мечтаете отдавна, допълнително обучение или нещо друго, което смятате за смислено.

 

 

 

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *