Преди няколко дни гостувах на един приятел за уикенда – той от няколко години се е преместил да живее със семейството си на село. Отначало идеята му ми се стори налудничава – как в ранните си 30г. с малко дете ще се изнесеш да живееш на село? И то при положение, че и той, и съпругата му работят в града.. Е, грешах. Наредиха им се нещата, ремонтираха къщата на починалите му родители – направо я направиха като нова, и се настаниха там. В съседното село има нещо като детска градина, където оставят детето преди работа. Градът им е на около 20-30мин. с колата – не е чак толкова много време, като се замслиш ако живееш в София понякога едно нормално пътуване до работа може да отнеме повече.
Хареса ми къщурката на приятеля ми и го поздравих за идилията, която си е създал – къщата е много спретната, с повечето градски удобства, а в двора има лози, зеленчукова градина, две прасенца, куче, и разбира се – кокошки и петел :)) На всичкото отгоре селото не е сред полята, а в много красива местност. Не случайно моят приятел казва, че животът на село го зарежда, а градът го изтощава.
Видях че има сателитна телевизия и го попитах как е интернет скоростта тук на село. Отговори ми, че допреди две години била бавна, но след завършен европейски проект на Държавната агенция по съобщителни мрежи и електронни мрежи, начело с бившия кмет на Сливен – Христин Петков, сега интернетът бил като в града и можело да се сваля с над 2 мегабайта в секунда, което си е чудесна скорост. Проучих за какво става въпрос и наистина, наскоро е бил изпълнен такъв проект по ОП Регионално развитие, благодарение на който и в голяма част от слабонаселените, отдалечени места има широколентов интернет достъп. Което е една добра новина за всички, които като моя приятел искат да свалят една предавка надолу(“downshifting“) и да заживеят на село. А тези хора напоследък изобщо не са малко 🙂