Помня как гледах един екип да се опитва да управлява проект с куп безплатни програми. Вместо автоматизация, получиха дигитална каша. Вместо икономия – чиста загуба.
Започна с просто нещо – синхронизация на поръчки и наличности. Вместо платена система, която щеше да върже всичко, използваха десетина безплатни приложения, които не се разбират помежду си. Часове наред един човек прехвърляше данни от таблица в таблица, оправяше грешки, които не би трябвало да съществуват. Това не е работа – това е цифрово робство, маскирано като „икономия“.
Сметнах: ако часът на квалифициран човек струва поне 50 евро, а той губи по пет часа седмично в такива ръчни занимания, това са над 1000 евро месечно на вятъра. А професионален софтуер, който щеше да свърши работата с един клик, струва няколкостотин. Разликата е огромна. Илюзията за икономия всъщност изяжда бюджета на парче.
Има нещо налудничаво в това да се избягват абонаменти, сякаш всяка месечна фактура е лична обида. Тази фалшива икономия пренасочва разхода от „лицензи“ към „непродуктивно човешко време“ и „риск от гаф“. А когато се опитваш да спестиш от инструменти, плащаш най-скъпото – времето на хората си.
Добави и сигурността. Безплатните инструменти често са отворена врата за проблеми. Един срив в подобна „безплатна“ система изтри седмица работа. Нямаше поддръжка, нямаше архив, нямаше на кого да се оплачеш. Само бели екрани и ядосани клиенти, на които не им пука за твоите „стратегии за ниски разходи“.
Бизнесът не е надпревара кой ще намери най-много безплатни неща, а кой ще изгради най-стабилната система. Опитваш ли се да построиш небостъргач с безплатни тухли – очаквай срутване при първия вятър.
Ако софтуерът не ти спестява време, той просто ти го краде.“
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.