Училището в днешно време съвсем не е както преди. Да, реално то представлява сграда, пълна със стаи, в които има чинове и дъски. За дъските вече не се използва тебешир, а маркер. Вместо показалка – лазер. Гъбите с кофите за вода са заменени от нови, модерни гъби и спрейове за почистване на написаното. Традиционното училище постепенно се дигитализира. Все по често се използват проектори за представяне на урока пред всички. За целите на обучителния процес разработените предварително уроци се записват на флашки, които съхраняват информацията, която ще бъде представена на децата. Постепенно хартиените учебници ще бъдат заменени с таблети. Тестовете ще се решават в реално време на таблетите. Учителите ще разполагат с дигитални дневници, на които ще се съхранява информация за всеки ученик. Това до някаква степен идва като в отговор на въпроса на разтревожените родители относно тежките раници на малките деца. Тази раница вместо да намалява обема си с порастването на детето и минаването му в по-горен клас (както е до сега) още отначало ще бъде с намалено тегло. Все пак е нужна доста по-малка чанта, която да побере един таблет. Така постепенно навлиза дигитализацията и в училищата.
Следваща стъпка е създаването или по-точно разпространението на „Дигиталните училища“. Най-вероятно няма да съществува реална сграда, която да носи наименованието „Училище“. И сега има деца, които не посещават училища, а учат от вкъщи. Тази система не е много разпространена в България, но я има. До колко се признава от Министерство на образованието и науката, това е друга тема. В дигиталното училище най-вероятно децата пак ще бъдат свързани за определен период от време, просто няма да бъдат физически едно до друго седящи. Връзката ще е on-line.
Дано целият този процес не направи хората по-малко социални и комуникативни. Дано речта не стане едно от нещата, които няма да ни бъдат нужни след време. Дано когато децата погледнат книга не питат родителите си – Какво е това? и За какво се използва? Светът непрекъснато се развива и ние не може да се изключим от целия този процес, но всичко си има граници. Не е изключено след време роботи да обучават децата ни вместо хора, нали? Не всичко в традиционното училище е лошо…Било е полезно за толкова хора. Нека не отричаме всичко старо и немодерно. Крайният резултат е важен, методите са само част от целият обучителен процес.