Кога за последно сте ходили по магазините. Не говоря за хранителните супермаркети, които в последно време предлагат много и различни нехранителни продукти. А онова „старомодно“ обикаляне от магазин на магазин в търсене на идеалното нещо.
Спомняте ли си всички филми, в които героините след като са били ядосани през деня или зарязани от гаджето, излизат по женски на „шопинг терапия“, а чак вечерта награбват кутия със салфетки и огромно количество сладолед и си проронват някоя и друга сълза пред някой романтичен филм. Дали ходенето по магазините е останало в миналото?
В съвременния свят можеш да направиш какво ли не само с едно натискане на копчето – от поръчване на храна и дрехи, пускане на пералня и климатик от разстояние, до свързване с близки, които са на хиляди километри.
Всяко нещо си има и предимства и недостатъци. Ходенето по магазините е свързано с време, през което могат да се свършат други, повече или по-малко полезни неща. Пазаруването от място пък крие рискове с качеството на стоката (дали не изглеждаше по друг начин на картинката). Да поръчваш неща от вкъщи не изисква голямото обикаляне по магазини, пробни, срещи с нелюбезен персонал по магазините, многото народ, които случайно се намира на едно и също място, по едно и също време.
Дали обаче всички електронни „глезотийки“, които уж улесняват живота, не ни правят мързеливи, антисоциални и затворени в себе си, хора? Думите вече не се изговарят, а се пишат. Хората придобиват социални фобии и всякакви други фобии, свързани с претъпкани с хора помещения и необходимостта да общуваш с непознати.
Всяко нещо си има цена. Ние сами определяме колко бихме платили, за да се сдобием с даденото предимство, което уж е предимство, но може малко по малко да ни дърпа надолу в стремежа ни да сме над останалите.