Иван Вазов е роден в Сопот на 27 юни 1850 година. Той говори с нескрита обич за родния си край. Майка му се е казвала Съба и произлиза от стар богат, знатен род. Тя е родолюбка и е възпитавала в сина си огромна любов към България и българското. Тя му предава и интереса си към четенето на художествена литература. Иван Вазов завършва началното си образование в Сопот, продължава в Калофер, а после в Пловдив. След като се завръща в Сопот, започва да се учи на занаят и търговия при баща си, но няма интерес към тези дейности.
Не след дълго Вазов започва своето творчество и се превръща в първия професионален български писател. Който отдава целия си живот на писмеността. Той твори цели 50 години и обхваща периода преди и след Освобождението на България.
Основна тема в неговия професионален път е борбата на българския народ за Освобождение. Най-известните му произведения посветени на тази темата са стихосбирките „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България, „Избавление, цикълът „Епопея на забравените“
и поемата „Грамада“. В тях той изгражда безсмъртни образи, които се помнят и почитат и до днес. Независимо дали преди или след Освобождението, родината е свръх ценност завинаги в неговата поезия.
Много критици го съдят, защото не се е включил в нито една от битките за свободата на България. Но замислете се какво щяхме да правим без огромния му и толкова ценен труд? Нима неговата роля не е също толкова величествена. Нима той не е допринесъл също толкова много за българския народ. Моето мнение е, че Вазов е велик и всеки казал нещо против неговия труд не уважава собствения си народ и собствените си славни исторически личности.
Ти какво мислиш?