Значи… оливерникът от предния ми разказ е най-малкият ни проблем, що се касае до родния туризъм. Вчера седнахме с един съученик, с когото не се бяхме виждали от векове (че и повече) и с когото имаме топли спомени и луди моменти толкова, че да си ги спомняме със зачервени страни и усмихване „под мустак“.
Отново заведението беше част от известна верига с по принцип сносна репутация. Първо, взеха ни поръчката след 20 минути. Това не беше проблем, тъй като както споменах, с моя съученик можем да не спрем да говорим с часове.
До тук да речем, че нищо кой знае какво не беше станало. Обаче след това бирите ни дойдоха след има-няма половин час, а мезетата бяха сурови (панирани пилешки хапки за мен и картофи соте за другата част от компанията).
И сега идва черешката на тортата, където след поискване на сметката и отчитане на надписани 2 бири, любезно попитахме сервитьорката защо има разминаване и дали е възможно просто недоразумението да се коригира.
Уви, от тази млада уста, не повече от 20-22 годишна, се изля поток от възклицания, вулгарни думи и най-сетне арогантно поведение, които може би мнозина на 60 години дори и не са чували през целия си съзнателен живот.
И после нека се питаме как ще ги стигнем чужденците… извън ресторантьорството и хотелиерството може би някой ден, но що се касае до продоволствения сектор в България… оставям критиката на вас, защото аз пак започнах искрено да се ядосвам на девойчето.