„Дисциплината е майка на победата.“
Ежедневното подравняване на екипите трябва да се прави регулярно и дисциплинирано на две основни нива.
Емоционално ниво – кой как се чувства, има ли енергия и дали е готов да даде всичко от себе си.
Рационално ниво – какви са приоритетите, кои са задължителни и кои са пожелателни неща, които трябва да бъдат завършени до края на деня.
Почти никой екип не се проваля заради това, че един ден нещата не са вървели както трябва. Провалите в екипите, както и успехите, са резултат от систематични и постоянни действия, които се повтарят отново и отново.
Едно такова действие, което да се прави систематично и дисциплинирано всеки ден, е подравняването на екипа да имат едно и също разбиране за приоритетите към момента. Всеки да е наясно какво се очаква от него, съответно какво всеки може да очаква от другите.
Ежедневното подравняване е много лесно да се направи и поради същата причина често се пропуска – защото е лесно и защото резултатите от едно-две пропускания може да са трудно видими или направо невидими.
Но същите резултати започват да се виждат много ясно, когато пропусканията станат систематични.
Тук е много подходяща аналогията с ходенето на фитнес. Ако пропуснете една тренировка, няма да забележите особена разлика. Дори може и да ви е по-добре, защото вместо да тренирате, сте си починали или сте направили нещо друго.
Същото е и с подравняването в офиса. Ако се пропусне един два пъти, няма особено голяма разлика в работата – дори хората са си освободили малко повече време да наваксат с целия поток от работа, който ги чака.
Но както с тренировките, така и с ежедневното подравняване, проблемът не е в едното пропускане в месеца. Проблемът е, когато започне да се пропуска всяка седмица, след това дори през ден, и накрая забележите, че започва да се случва все по-рядко, докато в един момент се окаже, че екипът почти не се събира и всичко се върши в движение.
Работата няма да спре изведнъж, но ще достигне до една преломна точка, в която рязко ще се влоши. В този момент няколко души ще са малко по-пренатоварени, малко по-изнервени и малко по-преуморени. Само малко е достатъчно, за да се стигне до точката, след която колкото повече се работи, толкова по-зле става положението.
Този сценарий не е апокалиптичен, а просто реалистичен. В момента, в който хората в екипа започнат да се пляскат по челото и да се питат къде са сбъркали, е дошло време за пауза и хладнокръвен анализ, не за прибързани заключения и обвинения. Не за скачане в състезание за това кой е най-претоварен, а в състезание как нещата да се обърнат в правилна посока.