Единственото нещо, което в днешните ми редове ще насочва към професията ми, са офшорните сметки, които са част от историята и от проблема. Напоследък около ДПС притеснително често започнаха да избухват информационни, и не само информационни, бомби. Първата беше атентатът срещу Доган. Преди няколко дни гръмна и случаят Бисеров. Притеснително, защото след първата бомба последваха избори, основателен е въпросът какво идва след втората. За по-улегналите хора като мен Бисеров не е непозната фигура на политичекия и политброкерски небосклон. Помним го от първите години на СДС като една от възловите фигури там, помним опита за преврат, който малко по-късно, вече в рамките на ОДС, спретна на Иван Костов, последвалото му отлюспването от формацията и две години след това прикрепянето му към така наречената българска секция на ДПС. Една от доверените и близки фигури на Доган/Местан. И през всичките тези години над него като “ореол” грееше прозвището Сивия кардинал. А също и почти сигурните му нерегламентирани връзки с икономически лобита и кръгове.
Защо обаче поглеждам към тоя случай. След като гръмна новината, че партньорски служби са хванали в крачка партийния функционер, той изчезна вдън-земя. Успя да го открие сал една журналистка от Би Ти Ви – в столичен ресторант. Той направи опит да се спаси от камерите с бягство през кухнята. Напористото момиче обаче го настигна. Настигна един побелял, зачервен, вероятно от високо кръвно, и уплашен човек…
И при този журналистически ентусиазъм нямаше как да не си задам въпроса. Защо въпросното момиче и нему подобните не тичаха след Бисеров, когато беше фигура в Демократичните сили, преди месеци, когато беше възлова фигура в партията, която е част от управлението на страната, и зам.-председател на българския парламент. Нали тогава не са смятали, че луксът, в който живее, може да бъде осигурен с партийни, па макар и високи, постове и с държавна работа. Изводът от тази, а и от други подобни истории е нерадостен – българската журналистика е във вихъра си и пази моралните устои и интересите на обществото само когато преследва умрели кучета. Е, случва се да го прави и срещу живи – ако някой поръча… и плати.