Зависимост

Захващал съм я аз темата за цигарите преди доста време, ама беше във връзка с покачването на цените и безсмислието, че даже и вредността, на подобни мерки в България, при положение че не може да се ограничи контрабандата на нискокачествени цигари. Днес пак ще се върна към темата тютюнопушене, но ще я погледна от малко по-друг ракурс. Още в миналия си материал, когато писах за прекрасната ни разходка из Рила, мислех да спомена и за това. Но реших да не развалям красивата рилска картина с разсъждения по теми, които са далеч от хармонията и красотата. Споделял съм ви мнението си за тютюнопушенето, знаете, толерантен човек съм и смятам, че всеки има право на избор как да живее живота си, дали да се трови, или не, при условие, че запазва личното пространство и правата на околните. Досега винаги съм си мислел, че пораженията на цигарите са само върху физическото здраве на човек. След тази екскурзия обаче ми стана ясно защо наричат пушенето зависимост. Ами то си е така – човек, който пуши, е в значителна степен по-малко свободен от непушача, налага му се да се съобразява с много повече неща. Като започнем от спирането по време на похода през двайсетина минути, за да може пушачите да припалят цигара, като минем през това, че вечерта зънзиникаха на студа пред хижата с цигара в уста, защото то е ясно, че вътре не е позволено, и стигнем до момента, в който сутринта на две хиляди и нещо метра надморска височина, където няма близка будка за цигари, вземат, че ти свършат… Замисляли ли сте се по тези въпроси? Ако пушите, се замислете. А ако не пушите, просто се насладете на свободата си:)

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *