След красивата и изненадваща банкова реалност по света, на която ви направих съпричастни в последните си публикации, днес отново се връщам към делничните банкови дела и към конкретен проблем. Или по-скоро възможен. С една-единствена цел – да съм ви полезен и да ви предпазя от възможни непредвидени и нежелани разходи.
Разбира се, че поводът е взет от пряката ми работа.
Миналата седмица идва корпоративен клиент – популярно казано управител на неголяма фирма. Поводът – изпратили сме му поредно писмо за изчерпан авоар в банкова сметка, които е открил преди година и половина с цел да тегли кредит от нашата банка, и за това, че ще я закрием служебно. По определени причини кредитът не се е случил, сметката не е ползвана, но за тези, които имат опит в банковите дела, е ясно, че таксата по месечното й обслужване е начислявана. Така, както е във всички финансови институции.
В конкретния случай парите, които е имало в сметката, са се изчерпали от тия такси на петия-шестия месец и оттам нататък клиентът на практика е станал длъжник. Вярно с неголяма сума, но така или иначе е натрупал определен дълг, ползвайки непотребна услуга – поне в конкретния случай.
Не му стана приятно на човека. В тия сложни и за фирми и за хората времена на никого не е приятно да даде за нищо близо сто лева, но факти са си факти. Банката е поддържала сметката през тия месеци и трябва да й бъде платено за това.
Е, споделих този случай не за да го обсъждаме в конкретиката му, а защото съм сигурен, че в тия трудни финансови времена много фирми правят опити да теглят кредити, за да стабилизират бизнеса си, поне в няколко банки. Съответно откриват сметки, които после забравят да закрият. Ако и вие сте от тях – направете си труда да приключите, защото касовият апарат цъка всеки месец. И всичко е на ваш гръб. При това абсолютно справедливо.