Работата е неизменна част от нашия живот. Всеки ден по осем часа знам, че трябва да отделяме за нея. Въпреки че това е начин, чрез който продаваме времето си, за да получим пари в замяна, нужно ли е непрекъснато да извършваме дейност? Не е редно и не бива.
Чувал съм много работодатели да казват, че дори в момента да нямаш поставени задачи, трябва да намериш адекватен начин да уплътниш времето си в полза на фирмата. Разбира се, че в тези думи има резон и когато сме на работното си място, трябва да сме с ясното съзнание, че носим отговорност и други разчитат на нашите действия и знания.
Заедно с това обаче, няма как да се съглася се с твърдението, че стоенето на стола и намиране на задачи прави работниците по-продуктивни. Напротив, това само ги кара да се чувстват по-изморени. Научно доказано е, че светлината от монитора, осветлението в затворено пространство и ограничаване на движението понижават не само физическите показатели, но и умствените.
Точно затова е важно всеки работник на определени интервали да става от работното си място. Било то за кафе, за разходка из етажите, няколко минутен разговор с колега – всичко това избистря съзнанието и държи хората адекватни. И тук мога да оспоря работодателите, които ще кажат, че това са безцелни разходки. Не, не са. Именно това движение прави вашите служители готови за успехи.
Ако ви звучи невероятно, то само се замислете на какво е способен човек, когато има свобода. Точно тази свобода е и почивката, нерегламентираната, която ти позволява да укротиш страстите и да погледнеш работата си от друг ъгъл, за да се справиш с казуса. И работодателя не може да се сърди за подобно нещо, защото всеки е човек и понякога се нуждае от повече пространство.
Задължителна почивка през работния ден
