Вероятно в очите на много хора и банковите служители влизат в така наречената категория на чиновниците, нещо, срещу което категорично протестирам по причина, че в България тази дума не носи положителната оценка. И няма как да е по друг начин, защото в повечето държавни учреждения тази категория служители с поведението си спомагат за това тази дума да бъде натоварена с отрицателен смисъл. В представите на повечето хора, а те, представите, са изградени на базата на директни наблюдения, чиновниците са едни хора, които безцелно се лутат с папки в ръка из коридорите на съответната служба, заключват през петнайсет минути вратата и ограничават достъпа на гражданите до кабинетите си с оправданието – почивка, а когато все пак се вредиш и застанеш до бюрото им с просба да ти свършат работата, за която държавата им плаща от твоите данъци, така се случва, че точно в този момент мобилният им телефон звънва и започва един протяжен разговор за блузка, харесана в съседния магазин, или за това, как детето да си притопли обяда – време, през което те гледат лошо, че си позволяваш да им нарушаваш чиновническия комфорт. Но за какво пиша. Преди ден-два ми се наложи да посетя данъчната служба – по дребен проблем с уточняването на недоразумение по здравното осигуряване на моя близка. В интерес на истината почаках около половин час – четиридесет минути. Но не мога да си изкривя душата – посрещна ме широко усмихната жена, обясни ми много подробно и изчерпателно всичко, даже ми даде разпечатка от базата данни, която не беше длъжна точно тя да ми дава. С две думи – обнадеждих се, че думата чиновник някой ден и в България ще се изпълни с нормалния смисъл – човек, на когото държавата плаща, за да работи в услуга на гражданите.