В България, а и в много други страни по света, най-много са жителите на градовете. Тази тенденция се задържа и даже се прогнозира все по-голямо съсредоточаване на хора в големите населени места. Пространството обаче в градовете е все по-ограничено и изграждането на нова инфраструктура е все по-скъпо. Това принуждава много строители да решат да строят многоетажни жилищни сгради. А до какво води това?
Попаднах на изказване на руския специалист по градоустройство Сергей Малцев. В интервюто той споделяше много очевидни факти, които са рентабилни и за нас българите. Интересно обаче защо на никои не му прави впечатление и се допускат подобни фатални за бъдещето грешки.
Изхождам от факта, че високите жилищни сгради изискват осигуряване на паркоместа, площадки, детски градини, училища и прочие. Прекалено е лесно просто да създадеш места за живот и след това какво? В Пловдив, София и Варна вече има такива сгради, които по мои изчисления съберат село между 1000 и 3000 души. Представете си ги накуп и потребностите на тях и техните семейства.
Има и други фактори като например, че многоетажните сгради са трудни за поддръжка. Освен че могат да бъдат опасни от липсата на полагане на грижи, те могат да са причина и за редица инциденти – като падане от високо например. В САЩ пък е доказано, че колкото е по-голяма сградата, толкова хората в нея са предразположение да извършват престъпление. Причината е в анонимността, която изпитват.
Най-удачният вариант и за намаляване температурата на околната среда, и за нормален живот, е наличието до 5-етажни сгради. Такива има в Москва, все още и в България. Но ми се иска тенденцията за тях да се запази. В противен случай градовете ни ще заприличат на бетонни кубчета, които са прекалено близки едно до друго. А така нито ние ще сме щастливи, нито земята ще бъде щастлива с нас.
Високи сгради и големи градове – не!
