Докато партийните щабовете смятат изборните щети или придобивки, на българина му светна нещо, което трябваше да му светне много отдавна. С гласа си той храни политическите партии, осиновява ги за четири години, така да се каже – всички, които са минали бариерата от 1 процент гласували, което при ниската избирателна активност на тези избори не беше никак трудно и я преминаха още девет партии извън парламентарно представените. И лидерите на тези партии изведнъж осъмнаха милионери – защото около и над милион стига и най-ниската партийна субсидия за четири години. И като един здравомислещ банкер, и при положение, че е публично известен факт, че много от партиите кътат милиони левове в банки и теглят само лихвите, тоест правят бизнес от нашите пари, лихви, които на всичкото отгоре не се облагат с нововъведения данък за простосмъртни, не мога да не кажа: Стига бе!
Толкова ли сме богати, че да спонсорираме и нефелните политически напъни на някои наши сънародници или съвсем откровения опит да се подредят и те на софрата с политически облаги. За сравнение гражданите на “бедни” страни като Германия дават на партията, която са подкрепили, по десетина евроцента на година. А “богата” България – по 12 лева.
Ще кажете демократичната логика е такава – да, сигурно и по-малките формации имат право на спонсориране от държавата, което да им осигури възможност да са конкурентни на предизборния пазар. Само че кое дава гаранция, че и с тия помощи, които държавата отпуска целево, не се случва нещо подобно на помощите, които се дават на малцинствата за храна и режийни, а те отиват за пиене примерно. И дали след като преди години се прочухме с най-голям брой кредитни милионери на глава от населението, сега пък няма да станем известни с най-големия си брой изборджийски милионери?!