Да си стажант в този труден български игрален филм не е леко. Не всеки става за тази сложна работа, както не всеки намира достатъчно мотивираща причина да се захване изобщо с нея. Това е донякъде така, тъй като повечето уредени от университети и гимназии стажове използват ученици/студенти на 6 до 8 часов работен ден без заплащане и дивиденти, освен оценката. Сценарият никак не е благоприятен. В първо действие на филма виждаме как повечето студенти са карани да слугуват, носейки кафе и подреждайки складовете, тъй като фирмите гледат лесно да се отърват от стажантите. Друго явление е настъпването на страх сред редовните служители, че ако стажантът си върши по-добре работата ще измести някого. Така могат да се изпуснат наистина талантливи хора, които в подобна ситуация нямат условията да покажат своя потенциал.
Други фактори за демотивацията на младите е непризнаването на стажа като трудов стаж. По този начин се ограничават възможностите на младия човек без опит да започне първата си работа. Намирането на такава може да отнеме средно между година и две. Малцина са късметлиите, които чрез връзки, препоръка или поради особеността на избраното работно място се наемат без проблеми в сравнително кратък срок.
Резултатът от всичко това е така наречено изтичане на мозъци. Млади и кадърни хора масово учат езици и заминават за чужбина или не дават всичко от себе си у нас, чувствайки несигурност, недоволство, породено от мисълта, че са недооценени и съответно показват по-ниски резултати от труда си. Това не е добре, както за развитието на обществото ни, така и за развитието на българския бизнес като цяло. Единственото решение е да има повече независими фирмени стажантски програми, които да предоставят минимално заплащане и опция за постъпване на работа след срока на стажа, както и екип, който качествено да се занимава с младите.