Един от колегите в банката, с когото сме сравнително близки, ми се оплака наскоро – разделил се с приятелката. То и аз усещах, че нещо не е както преди. Дотук добре – ще кажете, на всеки са му се случвали такива неща, с времето ще му мине. Само че има една малка подробност – бившата му партньорка работи на съседното на неговото бюро. И за да е още по-гадна ситуацията – оставила го заради друг мъж, който също работи при нас. Абе латиноамерикански сериал. Шегата ми май не е много уместна, защото човекът наистина се чувства зле – не стига че изоставен, ама и да се вижда всеки ден с жената, към която все още има чувства, пък и с новата й тръпка – на всекиго би дошло в повече. Дори под напора на емоциите му беше минала и мисълта да напусне. Озаптих го – защото е добър специалист и би трябвало бързо да си намери нова работа, но кой може да е сигурен в тази криза.
Иначе го разбирам отлично. И аз бих се чувствал отвратително, поставен в такава ситуация и конфигурация. Ама точно по тая причина винаги съм поддържал мнението, че работното място е последното, на което трябва да създаваш интимна близост. Макар че има случаи, когато не може да контролираш нещата – все пак не може да си слагаш каишка и намордник на чувствата. Но е факт, че обикновено това води след себе си много проблеми. Хайде, в случая поне имаше защо – първо се мина през една продължителна и хубава връзка. Ама и на хубавите неща понякога им идва краят. И когато са на работното място – освен че боли, те боли по задължение всеки ден. Да не говорим за чисто служебните проблеми и конфликти, които подобен тип отношения създават.
Затова служебни романси – само в краен случай, по неизбежност. И пак още на влизане се оглеждайте дали входът, през който евентуално ще ви се наложи да излезете след време, е читав.