Управлението на личните ни финанси често е трудна и сложна задача. Понякога успяваме да спестим повече, друг път пък едвам свързваме двата края. Причините са много, но водещата е заплата, която получаваме, съпоставена с разходите и цените в страната, в която живеем. Въпреки това обаче успяваме ли да спазим и още едно финансово правило – да заделяме достатъчно за благотворителност?
Всички знаем за богатите хора, които са филантропи и подкрепят значими човешки каузи. Знаем и че и държавите и световната политика включва дарения и мерки за нуждаещите се и за уязвимите групи. В такъв случай, то ние обикновените хора, които сме в средната класа, дали е необходимо да заделяме допълнително от иначе не многото ни доходи, по това направление?
При разговор с мои познати отговорът не бе еднозначен, а взе превес и емоционалното. Всъщност приятелите ми подпомагат определени каузи, които са ги трогнали. Такава може да се появи веднъж в месеца или дори повече. Често обаче е и няколко пъти в годната. Така че разпръснато по бюджета, все пак се оказва, че има определен процент за благотворителност. И аз се радвам.
Но моята философия е да следвам правилото и всеки месец да заделям от 5 до 20% за подкрепа на различни хора или институции в нужда. Тук аз самият имам ангажимента да си намеря къде точно да инвестирам средствата си, така че да бъдат най-полезни. Разбира се, и при мен надделява емоцията и вътрешното усещане. Но важното е, че предприемам действие.
Според мен както оставяме бакшиш в заведението, на куриера, в магазина, то така трябва да се научим и по малко да даряваме. Това е наше задължението като човешки същества. Ако все пак не разполагате с финансови средства, то време или труд би помогнал. От значение е желанието да се помогне.
Правилото за благотворителност
