Да си модел може би не е най-прекрасната професия, с която едно момче или момиче може да се похвали. Гледаме на нея като на нещо срамно и едва ли не продажно, което даденото лице върши. Но защо мислим така, след като видим ли красив мъж или жена незабавно възкликваме „О, той/тя е красив като модел‟.
Модел. Това може би е думата в България с най-разнозначно значение. Но защо е така. Допреди 10 години, когато работеха големи агенции като „Джей Моделс‟ като че ли атмосферата в бранша беше съвсем различна. Хубавите момичета сами ходеха да признаят красотата им и да се включат в професията, която повечето намират за занаят за празноглавки. Но в интерес на истината моделството е доста по-тежка професия от която и да е.
Всъщност да си модел е като си… рекламен консултант. Първо, носиш отговорността да покажеш всички предимства на дрехата, която стои върху теб, така че не само дизайнера да остане доволен от представянето ти, но и клиентът да бъде запленен от елегантността или екстравагантността й. След това трябва да предизвикаш желание у клиента да носи това, с което си облечен. Ти си едно от телата и лицата на марката. Трябва да изразиш мотото и девизът и да демонстрираш изисканост, класа и най-вече доверие към модната къща. Защо, помислете, дизайнерите отделят толкова време за ревюто.
Модата не е кашкавал, който промоутърки ви дават да опитате в магазина. Не е книга, която мобилен търговец ще се опита да изтъргува на вратата ви. Модата е творчество. Тя е красота, комфорт. Тя е медия, защото чрез дрехите хората изразяват себе си. Затова бих определил, че работата на модела е много по-ангажираща от тази на който и да промоутър. Не защото трудът е по-малко, а насочен в друга посока – именно да бъде еталон, образец, да поражда желание за потребление и подражание. Ако това не е професия, която изисква огромен артистизъм и изкуство, не знам коя е…