По празниците се случи една случка и днес ще я споделя, щото така или иначе ме чопли и разсъждавам върху нея, поне да го направим заедно. С жена ми обикаляхме по магазините – и за подаръци, и за попълване на гардероба й. Тя влезе в един не особено голям магазин за дрехи, пробвала някакви неща в пробната, не харесала нищо и излезе. Аз чаках отвън, щото не съм от тия мъже, дето дават съвети и се месят в избора на половинките си. Влязохме в съседния, който беше за керамични изделия, да сме стояли не повече от десет-петнайсет минути и още не бяхме решили коя посока да хванем, когато тя се плесна по челото. Забравила си очилата в пробната – да, уточня, че става въпрос за диоптрични очила, хелиоматик, специални стъкла за астигматизъм и прочие “екстри”, свързани с очни проблеми. На стойност точно 600 лева – сума, формирана предимно от стъклата, а не от рамките. Жена ми не е от тия хора, дето нямат ясен спомен къде са си оставили нещата – закачила ги на една от закачалките в пробната и на тръгване просто забравила да си ги вземе. Върнахме се в магазина – продавачките вдигат ръце. Те не са намирали нищо, даже не били влизали в помещението, а клиентката, която влязла след съпругата ми, вече си тръгнала и не споменала за нищо намерено.
Да обвиняваш някого в такава ситуация, когато не си видял кой, кога, къде и дали, си е нередно. Не го и направихме – даже мислено. Факт е обаче, че някой ги е взел – дали продавачките, дали някоя клиентка или бог знае кой друг. И се питам какво правиш с едни скъпи чужди очила, които са нещо като помощно средство, като лекарство, защото проблемите с очите са си болест. Ползваш едни рамки за стотина лева и хвърляш на боклука стъкла за 500, защото те могат да вършат работа единствено на жена ми.
Струва ли ви се нормално!?