Видях го още на спирката. Човекът, който чакаше автобуса, беше облечен нормално – дънки, тениска, яке. Нищо особено. Но по шията, точно под линията на косата, змия се виеше, нарисувана с черно мастило. Не, не беше истинска, разбира се. Временна татуировка. И веднага разбрах. Той е от тях. От новите градски племена.
Преди пет години, ако някой се появи с татуировка, говорехме за бунтарство, за израз на индивидуалност. Сега татуировките са униформа. Особено временните. Те вече не крещят „Аз съм различен!“, а шепнат „Аз съм в крак с тенденциите, част съм от групата“. Това е социален бадж, натрапчив начин да заявиш принадлежност. И не става дума за артисти или творци. Става дума за консуматори. За хора, които се определят не от ценностите си, а от това какво са си купили.
Наблюдавам го от месеци. Първо бяха стикерите по лаптопите, после специфичните маратонки, а сега – временните татуировки. В началото се правеха на фестивали, на концерти. Сега са навсякъде. В офиса, в кафенето, в мола. Виждам как колежката от счетоводството си поръчва комплект от интернет. Докато преди се опитваше да се скрие зад делови костюм, сега гордо демонстрира флорални мотиви по ръката. И не е единствената.
Проблемът не е в татуировките сами по себе си. Проблемът е в липсата на оригиналност. В това, че всеки се опитва да копира другия, да се впише в някакъв измислен стандарт. Според мен това е симптом на дълбока несигурност. Хората са загубили връзка със себе си и търсят потвърждение във външни знаци. Мисля, че икономическата нестабилност допринася за това. Когато човек е несигурен за бъдещето си, той се опитва да се идентифицира с нещо стабилно, с нещо популярно. И временните татуировки са лесен и евтин начин да се почувстваш част от нещо.
Помня едно интервю с психолог преди години. Той обясняваше, че когато човек не може да намери вътрешна идентичност, той започва да търси външни символи, с които да се определи. Временните татуировки са точно това – външни символи. Те са начин да кажеш „Аз съм модерен, аз съм готин, аз съм част от обществото“. Но това е празна декларация. Защото истинската индивидуалност не се крие във външния вид, а във вътрешните ценности.
Преди седмица бях в един бар. Двама младежи се хвалеха един пред друг с новите си татуировки. Опитах се да разбера какво ги мотивира. Оказа се, че са видели снимки в Instagram и са решили да си направят същите. Без никаква лична връзка с изображението. Без никаква идея какво означава то. Просто са искали да бъдат като другите. Сякаш живеят в колективен сън, в който всеки повтаря действията на другите.
Разбирам, че това е форма на себеизразяване. Но аз намирам това за повърхностно и неискрено. За мен истинското себеизразяване е свързано с творчество, с оригиналност, с търсене на нови пътища. Да се копираш от другите е лесно. Да бъдеш себе си е трудно. Затова и повечето хора избират първото.
Не съм сигурен дали ще се поддам на тази тенденция. Може би ще си сложа временна татуировка, само за да разбера какво е да си част от групата. Но знам едно. Няма да позволя на външните знаци да определят коя съм. Аз съм повече от това. И ти си повече от това. Затова и следващия път, когато видиш някой с временна татуировка, не бързай да го съдиш. Просто се запитай какво се крие зад този бадж. Какъв е мотивът му. И какво иска да каже на света.