Ходя на фитнес… мисля, че не съм го споменавал до сега. Правя го от няколко месеца насам и никой не ме е карал да започна. Просто един ден се събудих с това решение в главата си. Беше есента на 2014 г. и тогава изглеждах като средно статистически работещ мъж в средата на 30-те. Имах си закръглено коремче и съответно никаква надежда за истинска коремна преса. Мускулите на ръцете ми се развиваха най-вече от носенето на покупки и щракането с мишката.
Започнах да тренирам поради няколко причини:
1) да се оформя малко и да се чувствам по-добре в кожата си;
2) да подобря жизнения си тонус;
3) да направя нещо полезно за себе си.
Не знам дали съм по-различен от повечето хора в залата, защото не ходя там с цел да отслабна или да стане бодибилдър. Знам, че с моята професия това е невъзможно. Не мога да си позволя за спазвам хранителни режими, или да посещавам фитнеса 5 пъти в седмицата за 2-3 часа. Все пак професията ми не е от физически активните, освен това имам и личен живот, който искам да запазя.
Има нещо обаче, което ми прави голямо впечатление. През март, април и май посетителите в залата изведнъж рязко нараснаха. Започвах да си мисля, че ако тенденцията продължава в тази насока, собствениците на залата скоро ще трябва да търсят по-голямо помещение… до преди 2 седмици. Някъде от 20-и май насам посещаемостта също толкова рязко спадна. Или се нормализира каквато беше преди – зависи от гледната точка. Първоначално си мислех, че хората са на абитуриентски и празнуват. В последно време обаче клоня по-скоро към следното: явно някои от тях са идвали с идеята, че за 2 месеца ще отслабнат и ще се стегнат я за бал, я за море и най-общо за лятото. Но няма как да промениш тялото си за 2 месеца – освен ако не прекарваш цял ден във фитнес залата и е гладуваш яко. Дори тогава може да не стане. Физика се развива с упоритост и постоянство. Освен това е вярна максимата, че тяло за лятото се прави през зимата, а не 8 седмици преди лятото 😉