Трябва ни човек да работи в склада през лютото… Май ще ни трябва още един търговски представител… Главният ми счетоводител напусна… Ти познаваш ли някой, когото да ми препоръчаш за тази длъжност?
Хващам се на бас, че всеки е чувал тези думи или подобни от шефа си. Сякаш първото нещо, което правим, когато имаме нужда от нов служител на работа, е да попитаме останалите хора дали познават подходящ. В това, разбира се, няма нищо лошо. Даже е похвално, защото се създава чувство за съпричастност и ангажираност у всички. Дори има компании, които те поощряват, 
ако доведеш при тях компетентен кандидат, когото да харесат и назначат. Не са много тези фирми, но се срещат.
Аз обаче искам да посветя днешния си пост на служителите и какво те рискуват, когато се осмелят да препоръчат някого на работа:
1) Всяка препоръка, без значение в каква област, означава, че заставаш зад нея. В случая гарантираш със собственото си име и репутация за определения човек. Ако той сгафи, това рефлектира и върху теб. Ако той направи грешка, приемаш я като своя. Малко е като игра на тото, защото колкото и добре да познаваш някого, никога не можеш да си 100% сигурен, че ще отговори на поставените очаквания в професионална среда.
2) Да работиш с приятел… крие известен риск. Обикновено хората се държат по един начин, когато са сред приятели, и по друг, когато са сред колеги. Особено неловко е, ако се окаже, че ти си един вид ръководител на конкретния ти приятел. Тогава рискуваш отношенията ви да станат обтегнати и дори да се скарате.
3) Смесваш личния и професионалния живот… а според мен е най-добре, когато те вървят поотделно.