Знаете, че съм планинар – е, не от най-изявените, но все пак. Затова днес подхващам темата за това, докъде са оправдани рискът и самодоказването в планината. Може би от темата се подразбира, че няма да съм аз главният герой, защото неведнъж съм споделял житейската си, пък и банкерска философия за умереността като един добър подход към нещата и случките около нас. Статия ще коментирам.
Преди ден-два вестниците и сайтовете излязоха с новината за десетгодишно българско момиче, което заедно с баща си и брат си изкачило най-високия връх в Кавказ – Елбрус. И сега внимание! Ако си мислите, че става дума за дву- или трихилядник, сте в голяма грешка. Елбрус е висок точно 5642 м. Как ви звучи едно дете, макар и с придружител, да е там, горе. Няма да коментирам сложността и рисковете, които носи подобно изкачване, най-малкото защото не съм специалист по тази евразийска планинска верига и естеството на маршрутите, по които се стига до най-високата й точка. Само знам, че не е лесно, никак даже, дори и за доста опитни катерачи и алпинисти. От височини обаче разбирам и от това как се отразява рязкото изкачване на високо на укрепнал, в разцвета на силите си организъм – от личен опит, от едно мое злополучно изкачване до не толкова високия връх Белмекен, пък и от информацията, която след това си направих труда да прочета.
Е, това беше първото нещо, за което се сетих, когато прочетох за покорения връх от това наистина още дете. Подразни ме определянето на тази експедиция като подвиг – от повечето от изданията, в които беше публикувана новината. Наречете ме краен – но аз го смятам за болни родителски амбиции. Сигурен съм, че няма лекар, който ще каже, че едно подобно занимание е нормално и безопасно за момиче на десет години. Това е едно доказано неполезно и доста опасно натоварване. А гордостта, с която бащата споделя за това, че четиринайсетгодишният му син го спасил от смърт при пропадането му в ледников процеп, и спокойствието, с което коментира как на децата им станало лошо, като стигнали нависоко, мога да коментирам по един-единствен начин – безотговорност.