Още съм банкер, не заработвам допълнително в някоя бургаска детективска агенция. Макар че в разгара на туристическия сезон това би било добра идея за допълващи семейния бюджет доходи, като се има предвид, че основното занимание на такъв тип фирми е да ловят прелюбодейци, а повярвайте ми, такива по морския бряг има много. 🙂
Не, става въпрос за фейсбук следенето или по-точно възможността да ти се появяват публикациите на някого, без да се сприятелявате. Обикновено хората се “абонират” за тази услуга за профилите на известни личности – политици, телевизионни водещи, известни журналисти, на които симпатизират и които са изчерпали възможностите на профила си за сприятеляване, която мрежата им дава като бройки. В тази опция има логика, има и предимства – но сега няма да се спирам на тях, а на мотивите ми да се откажа от правото си да я ползвам.
Започвам с това, че смятам фейсбук за територия за споделяне, в този смисъл и на равнопоставеност. В почти 100% от случаите, поне при личностите, които аз бях последвал, възможността за коментар на дадено тяхно мнение от страна на последователите, в това число и от моя, е изключена. Да си кажа честно, това истински ме дразни – вече в минало време. Приемам го като откровена заявка за елитарност – интелектуална и всякаква друга. Видите ли – моето мнение е изключително ценно и ви давам възможност да се докоснете до него. Но вашето просто не ме интересува. А може би е страх, че последователят може да каже нещо не толкова приятелско, нещо различно от дежурните ръкопляскания, критикарско.
Е, в този случай задействах едно старо мое житейско правило, което до момента действа безотказно и ме е спасявало от много излишни ядове: присъствието ми не се явява задължително никъде. Още повече в подобни случаи. И се отказах от този хоризонт, който елитът си мисли, че ми е дал. Не, благодаря. И аз имам какво да кажа. Не е изключено и да е по-смислено от вашето, колкото и да не ви се вярва! 🙂 🙂 🙂