Напоследък имам малко повече време и ми остава, за да чета някоя друга книжка. Последните две, които захванах, са „Ги Лалиберте: Невероятната история на създателя на Цирк Дьо Солей“ на Иън Халпърин и „Изкуството да очароваш“ на Гай Кавазаки.
Не обичам да чета художествени произведения, повече ми харесват такива, които ме обогатяват поне малко – чрез теоретични знания, които евентуално мога да приложа. Гай Кавазаки ми е един от любимите автори в това отношение. В другата книга пък се разказва за милиардера Ги Лалиберте, който започва кариерата си като уличен клоун и създава най-богатият цирк в света – Цирк Дьо Солей, като междувременно не престава да организира диви купони и да се забавлява, все едно живее за последно. Той е един от малкото космически туристи – прекарал е на Международната космическа станция единадесет дни. Всичко това и много други неща, като например рецензията на Ивайло Палмов, ме привлякоха в това четиво. Според мен е наистина обогатяващо и съдържа доста пикантни неща около личния и бизнес живота на Лалиберте, който между другото разполага с всевъзможни награди от престижни институции за маркетинговия и предприемаческия си усет и гений. Книгата е създадена по свидетелски разкази от близкото обкръжение на Лалиберте, като така разкрива в подробности начина му на живот, а също и неговите гениални предприемачески и лидерски ходове.
Наскоро прочетох и друга книжка – „Излъжи ме ако можеш“ на Пол Екман – тази също ви я препоръчвам, ако можете да я понесете, разбира се. Става въпрос за лъжите, които ежедневно изговаряме – аз лично осъзнах, че са много повече, отколкото си мислих и след като прочетох книгата на Екман, твърдението му, че за десетминутен разговор двама души си казват поне три лъжи, вече изобщо не ми се струва преувеличено 🙂