Кефир

Сигурно по-младите от вас за първи път чуват тая дума, но хората от по-средното, пък и от по-старото поколение, си спомнят за едни, подобни на късчета от карфиол зрънца, които гурбетчиите в бившия Съветски съюз са носели и с които се е получавала така наречената напитка кефир – нещо като айрян, само че по-гъста, леко газирана и с приятно кисел вкус млечна напитка. Като много други напоследък и аз се увлякох по здравословния начин на живот, внимавам какво ям, какво пия, чета статии по проблемите на здравословното хранене и здравословния начин на живот, пробвам различни неща. И като те научат приятелите, че имаш интерес към темата, тези от тях, които споделят интереса ти, почват да ти предлагат най-различни хранителни добавки, саморасляци, кристали и най-различни организми и образувания, които да слагаш във вода, да я правиш лечебна и след това да я пиеш. Общо взето, винаги съм отклонявал подобни предложения или съм отглеждал такава лековита вода, след което е отивала в мивката. Та малко скептично подходих и към въпросната тибетска гъба, с помощта на която се прави кефирът. Даде ми я приятел, на него пък му я дал друг. С две думи – в кисело мляко се слагат две-три зрънца от въпросната тибетска гъба, оставя се едно денонощие на стайна температура да престои, може и да се поразклаща, след което така нареченият кефир е готов за консумация. Приятелят ми ме увери, че напитката била полезна толкова, колкото не мога да си представя. Попрочетох после това-онова в интернет и май е така. Това, което мога да ви кажа от личен опит, е, с абсолютна сигурност е, че напитката е много приятна за пиене и с много интересен вкус. Така че пробвайте и вие – ако не успеете да преборите някой здравословен проблем, поне ще ви е вкусно:)

 

 

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *