Покрай земетресенията от последните дни на повърхността пак изплува една тема, която от няколко години се върти в публичното пространство и по която говоренето става особено активно след подобни природни бедствия, които разрушават домовете ни или унищожават селскостопанската продукция на земеделските производители или добитъка на животновъдите. Темата за това трябва ли застраховките на недвижимото имущество да стане задължителна. Появиха се идеи с данък сгради в началото на годината да бъде заплащана и определена сума от порядъка на 30-40 лева, която да ни застрахова срещу евентуални природни бедствия. Ние, банкерите, това със задължителните застраховки на недвижимото имущество сме го въвели отдавна – знаете, че няма банка, която ще ви отпусне ипотечен кредит, ако преди това не сте застраховали жилището си срещу всички възможни рискове. Днес обаче ще поразсъждавам над темата трябва ли наистина застраховките на жилищата да станат задължителни за всички и какви са причините българите да не застраховат своето имущество – дали действително става въпрос само за липса на култура в тая посока или по-скоро причината е в липсата на финансови възможности. По първия въпрос категорично ми мнение е, че освен в случаите, когато с жилището се обезпечава някакъв заем, не може да задължиш някого да го застрахова – все пак застраховката е доброволен акт. А що се отнася до причините за ниския процент застраховани жилища – мисля, че страхът на всеки човек от природните стихии и разрушителните им последици е изначален и силен. И в този смисъл едва ли има човек, който при финансови възможности не би застраховал имуществото си. Така че застрахователният бизнес го чакат светли бъднини. Но когато позакърпим финансовото си положение.