Вчера ходих до един от големите молове, защото исках да си купя някои неща и да си подновя гардероба малко. Трябваше да отида в късния следобед, защото сутринта бях зает. Излязохме с един мой приятел и обиколихме няколко магазина в мола, но неуспешно, тъй като аз нищо не си купих. Решихме, че на първия етаж може да има по-богат избор и да си харесам нещо, затова изчакахме да се качим на асансьора. Влязохме вътре с още две момичета и се оказа, че всички сме за първия етаж. Докато се спускахме надолу се чу странен звук и асансьора внезапно спря, заедно с тока на целия втори етаж. Ние четиримата си останахме вътре, но служители на мола ни забелязаха и започнаха да се обаждат на някой, който да дойде и да ни извади. За наш късмет беше неделя, а в неделя е малко трудно да извикаш хора по спешност. Трябваше някой да провери едновременно тока и изправността на машината. Стояхме там може би два часа, но нямахме избор. Положителното в тази иначе неприятна ситуация е, че в петък аз и моя приятел имаме среща с двете симпатични момичета от асансьора. Докато бяхме там нямаше какво друго да правим, освен да се запознаем и да си поговорим. Тази среща се оказа много приятна и необичайна, но си заслужаваше да стоим два часа в тясно помещение и на аварийни светлини.