Всеки ден от криминалните хроники четем за трагичния край на хора, изпаднали в невъзможност да обслужват взет кредит. Ясно е, че трябва да се вземат някакви мерки, защото не може човешки животи да си отиват ей така – заради пари, заради опасността семейства да останат на улицата, след като банки и финансови институции им отнемат ипотекираните жилища. В тази връзка напоследък все по-често взе да се прокрадва идеята за закон, който да позволява частни лица да обявяват фалити – както между другото е по цял свят. Какво на практика означава това? Това означава, че когато едно физическо лице е изпаднало в трайна неспособност да обслужва ипотечния кредит на единственото си жилище, остатъчната сума му се опрощава. Тоест банките вече няма да имат право да отнемат единствено жилище на длъжник. При тая епидемия от самоубийства и трагични развръзки точно по такива причини подобна идея звучи доста логично и приемливо от човешка гледна точка.
Добре ще е да видим обаче как би подействала подобна мярка в страна като нашата, където стремежът да минеш другия, държавата, институцията, си е направо национален спорт. Аз виждам поне два доста сериозни проблема, които биха могли да възникнат.
Първия – при една подобна законодателна уредба банките съвсем логично ще станат свръхпредпазливи при отпускането на подобни заеми и е много вероятно вземането на кредит за голяма част от българите да стане мисия невъзможна.
Втория – ако човек е недобросъвестен, винаги може да измами в страна като нашата, където няма строги правила и контрол на нищо. Да прехвърли други имоти на далечни роднини, приятели и т. н. И да представи ипотекирания имот като основен и единствен.
С две думи смятам, че нравите у нас още не са дорасли за такъв закон. Трябва да се измисли някакъв механизъм, с който да се спре това, което се случва в момента в сферата на лошите ипотечни кредити. Но със сигурност този не е правилният. Поне засега.