Клавиатурата струваше сто евро

На бюрото ми стои една клавиатура, обляна в лепкава мръсотия и сива кора от прах. Това не е просто мърляв предмет – това е материално доказателство за моя собствена небрежност. И най-лошото: струваше ми сто евро. Реших да си „освежа“ техниката и, убеден в собствената си компетентност, се заех да „почистя“ клавиатурата.

Бях сигурен, че това е елементарно – просто избърсваш видимата мръсотия и готово. Взех спрей за електроника и влажна кърпа. Спрях се дотук, без да се замисля за физиката и за това какво се случва под клавишите. Докато търках, влагата намери път в най-тесните процепи и стигна до платките и контролера. Капилярното действие направи своето – една капка течност се превърна в техническа катастрофа.

Първоначално всичко изглеждаше наред. Клавиатурата блестеше, почти като нова. Но след ден-два някои клавиши започнаха да заяждат, а скоро и контролерът отказа. Опитах да я „изсуша“ със сешоар, мислех си, че съм открил решението. Глупост. Влагата вече бе свършила работата си – под чиповете се бе образувала корозия, а връзките бяха нарушени.

В сервиза не ме чакаше просто почистване. Очакваше ме сметка за сто евро. За смяна на платката и премахване на корозията. Платих за собствената си некомпетентност, прикрита зад „бърза поддръжка“. Това е класически пример как пестенето на време и пренебрегването на елементарни принципи се обръща срещу теб. В случая – директно в портфейла.

Често търсим лесния път и бързото решение. В психологически план сме програмирани така. Но в инженерния и икономическия свят това почти винаги води до по-големи разходи. Мислим си, че оптимизираме, а всъщност трупаме невидими дългове, които рано или късно ще платим с лихвите. Ако вярваш, че можеш да „оправиш“ сложни системи само с повърхностно търкане, приготви се за следващата си скъпа грешка.

Сметката е платена. Клавиатурата е в коша.