Като човек, който работи с клиенти и на когото често му се налага да се усмихва, когато всъщност отвътре му ври и кипи, винаги съм носел едно такова усещане, че усмивката насила не е хубава и полезна работа и всъщност помага на общуването между хората, но пък вреди на човека. Както и така модерното позитивно мислене, което се превърна в религия за много хора, а също така и в много печелившо занимание – обикновено не за практикуващите го, а за пропагандиращите го. И тия дни получих потвърждение на тези мои непрофесионални наблюдения от професионалист. Попаднах на една доста интересно интервю в сайта на “24 часа” с д-р Пламен Димитров, психиатър и психотерапевт с дългогодишна практика. И човекът си го казва в прав текст: позитивното мислене в своите крайности невротизира хората. Те губят реална представа за нещата, за пълнотата и богатството на живота, който не е само хубави емоции, а и отрицателни. И именно в съчетаването и на едното, и на другото, особено в преживяването и на лошото ние създаваме реална представа за света и съпротивителни сили. Имам представа колко хора са зарибени от въпросните семинари за позитивно мислене, наясно съм и колко недоволство ще предизвика у тях днешният ми материал. Не ме разбирайте погрешно – и аз не искам да виждам срещу себе си вечно намръщени, мрънкащи и недоволни хора. Не искам обаче и да виждам криви и измислени усмивки. Също така си мисля – и с това приключвам темата, – че когато те боли глава, е много по-нормално някой да ти подаде пакетче с аулин, вместо да ти казва: мисли позитивно и главата ще ти мине.