Повод за днешния текст в блога е новината, че в България се обмисля въвеждане на таван на цените на основните хранителни продукти. Темата все повече се дискутира по медиите и се появяват нейни привърженици и противници. Какво обаче е моето мнение, което е далеч от професионалното, а е просто на обикновен човек?
Идеята за въвеждане на максимална такса при оскъпяване на хранителни стоки от първа необходимост ми се струва адекватна спрямо повишаването на цените на всичко. Подобни мерки са взети във Франция и Гърция, както и в редица европейски страни, и дават резултати. Чисто като потребител, концепцията ми допада. Все пак искам да знам колко на месец да отделя при създаване на бюджета за мляко, сирене, хляб и т.н. Особено в тези времена на инфлация.
Но после се поставих от страната на бизнеса. Първо са производителите, които са принудени да работят при безумно високи цени на електричеството, суровината, а вече и с повече разходи за осигуровки и заплати на работниците. Това е причината и много по-малки фирми да фалират. После идва ред на магазините, които ги купуват и препродават – ако там има таван на цената, то дали те ще могат да покрият разходите и ще си струва ли изобщо?
Взимането на подобно решение в държавата ни е свързано с много съобразяване, но нали затова имаме специалисти в парламента?! Според мен рестрикции за цените трябва да се въведат, но те трябва да започнат от най-горното ниво – това на производителите. Но от опита ми до момента, знам, че винаги крайните и най-малки търговци го отнасят.
А вие какво мислите по темата – нека дискутираме, а управниците ни да измислят по-добро решение от нас!