Рилският манастир – нашето богатство

Рилският манастир е едно от любимите ми места в България и го посещавам поне веднъж на година-две.  Веднага щом влезеш, усещаш древността и святостта на това място,  строено, опустошавано, ограбвано, неведнъж изгаряно до основи и пак изниквало като феникс изпод ръцете на хора с несломим дух като Алекси Рилец и това в продължение на повече от хилядолетие. Освен духовната му и културна стойност, на това място неведнъж са намирали подслон Васил Левски, Пейо Яворов, Гоце Делчев и Ильо Войвода, така че дори хора, които се абстрахират от християнската вяра, има защо да уважават това място, да го посещават и да разказват на децата си историята му.

Всеки път, когато отида там ме обзема изключително спокойствие и сигурност, не само заради дълголетността и духовността на това място, но и заради чистия въздух, височината, спокойният живот на постоянните му жители(манастирът има статут на селище). Аз също не бих се определил като православен християнин, в ежедневието си съм по-скоро рационален атеист, но когато застана в двора на Рилския манастир, изпитвам онази „благодат“, за която говорят духовниците, и е несравнима с нищо друго.

Едно от нещата, които не харесвам в Рилския манастир през последните години обаче, е комерсиализацията. Някой се опитва да изкара възможно най-много пари от светата обител, включена в списъка на ЮНЕСКО и 100-те национални туристически обекта. Мисля, че ние хората, които почитаме и уважаваме това място, историята му и хората, които са му подарили живота си, трябва да направим две неща, за да прекъснем тази тенденция: 1. Всячески да убедим днешните управници на манастира, че това не е правилно и 2. Да  започнем да поддържаме манастира, така както е бил поддържан през вековете – с нашите усилия, с нашите средства.  Всеки път като отида правя някакво дарение – някой път имам повече, друг път по-малко, но гледам все с нещо да допринеса. Много хора правят като мен – само с едно търсене в Google изскачат имената на Виолета и Здравка Георгиеви, които дарили етнографски ценности, Светослав Кантарджиев, който направил парично дарение, Райфайзен банк, които вложили в еко-пътека до манастира, със сигурност има и други, за които няма да разберем. Подканвам и вас, ако цените това място, помогнете да изгоним или поне да намалим „търговците в храма“, предците ни не са го градили с кръвта си за тази цел.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *