Нададох и аз ухо на семейния скандал на Светослава Тадаръкова и Димитър Тадаръков, тъй като напоследък се подвизавам в къщи и вечер си гледам телевизията на Мтел. Първоначално, защото той има известна връзка с банковите дела. Това, което ме впечатли в тази махленска разправия, обаче не беше жълтото, на такива семейни разправии се нагледахме и наслушахме напоследък. А една реплика на Светослава Тадаръкова, популярна като една от водещите разследващи журналистки, по време на едно от телевизионните предавания, посветени на тази тема. Тя съвсем директно заяви, че има козове срещу бившия си мъж, за нередности, вероятно финансови, които е правил. Не знам тя каква реакция очакваше да произведат тия нейни думи, но у мен предизвикаха един основателен въпрос: Вървят ли ръка за ръка моралът и разследващата журналистика у нас. Не съм следил кариерата й в детайли, но съм сигурен, че десетки пъти е заставала с микрофон в ръка пред някого, когото трябва да уличи в незаконни или нередни действия. Така, смятам, може да застанеш пред човек само от една позиция – от позицията на собствената ти чистота и неопетнен морал. За какъв морал може да става дума обаче, когато тя съвсем директно заяви, че знае за простъпки от страна на бившия си мъж. Какво излиза – може да си безкомпромисен към грешките и вините на другите и да ги атакуваш с неудобни и разобличаващи въпроси. Но когато нередностите са в собствения ти дом и когато ти самата черпиш години наред значителни материални облаги от това, безкомпромисността ти се сломява. Какво излиза – през годините не имало нито разследване, нито журналистика, още по-малко морал.