Размисли на един банкер

razmisliНяма как да сте пропуснали тия дни покрай бутафорния по мое мнение атентат срещу Доган и една голяма човешка и семейна трагедия – в Пловдив. В която най-вероятно, по неясно все още какви подбуди, баща избива цялото си семейство и се самоубива. Упражняват се по темата в последните дни по тв студиа най-различни специалисти – като се започне от психлози, психиатри, криминолози, социални антрополози, че даже и писатели. Версии и трактовки най-различни. Факт е, че семейството е имало доста голям необслужван кредит към две банки. Това е и една от основните версии на разследващите за причините. Факт е също така, че хиляди са в момента хората в България, а по целия свят – милиони, които не могат да обслужват кредитите си, теглени в едни други финансови времена. Когато става въпрос за една наистина голяма човешка трагедия, няма да влизам в стилистиката на банков служител и да ви обяснявам колко отговорни трябва да бъдем, когато решаваме да задлъжнеем към банка, и как трябва да претеглим много добре за, против и възможни бъдещи затруднения. За друго обаче исках да пиша. Не е ли по-добре, вместо да си острят езиците най-различни специалисти, когато нещо такова вече се е случило, да се вербализира съвсем очевидният проблем, че хората, които имат такива необслужвани кредити са много и най-вероятно ще стават още повече. Както и това, че очевидно психическото състояние на хора, изпаднали в подобно положение, няма как да е нормално. Не е ли редно институциите, които отговарят за това, да помислят за превантивна психологическа подкрепа в подобни случаи?! Или е прекалено да се иска нещо подобно в държава, където понякога и спешната медицинска помощ е лукс?!

 

 

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *