Ранното ставане за работа

Спомням си още навремето, когато бях ученик колко трудно ми беше да ставам сутрин за училище. Будилника звъни, аз го изключвам и продължавам да си спя. Майка ми ме събужда по няколко пъти и ме умолява да стана, за да не закъснея отново. Всичките ми отсъствия бяха от една трета закъснения първия учебен час. Така и не успях докато бях ученик да свикна да ставам рано. След това в студентските години проблема не беше толкова голям, може би защото нямаше отсъствия поне на лекциите. Друг е въпроса, че много нощи изобщо не сме си лягали, а сме осъмвали до зори и след това директно в университета. Беше и по-близо, от общежитието си на няколко метра от него ставаш, миеш се, обличаш се и за пет минути си там, можеше да се спи до последно. Сега обаче, когато отдавна не съм нито ученик, нито студент, за да стана навреме сутрин си нагласям няколко аларми на телефона. Под няколко аз разбирам поне пет иначе няма начин да се разсъня и съм се успал. А пък в банката на това да се закъснява за работа се гледа с лоши очи, разбира се, случва се на всеки, няма как хора сме, позволено ни е да грешим. Ако получа повишението ще бъде нож с две остриета, защото хем ще бъда нещо като шеф на отдела и ще имам повече привилегии, хем ще трябва да изисквам от колегите  разни неща.  И ако аз самия не ги изпълнявам, ще е дебелоочие да искам от тях те да ги изпълняват. Например кой ще слуша шефа, който закъснява всяка сутрин. Май ще трябва от пет да увелича алармите на повече.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *