Макар и да работя в банковата сфера и принципно да имам едно доста разумно отношение към парите и към харченето им, съвсем отговорно мога да ви заявя, че в никакъв случай не влизам в категорията на така наречените стиснати хора. И никак не ги харесвам. Смятам, че парите са измислени, за да може човек да си набавя с тях необходимите неща, или иначе казано – за харчене. С мярка, разбира се. Ще има някои, които ще ми опонират, че отношението към парите е свързано с това, дали ги имаш, или не. Аз обаче не съм съгласен с тази теза – мисля, че няма никаква връзка между количеството пари, с които разполагаш, и това дали си стиснат, или щедър. От опит ви го казвам, пък смятам, че имам доста богати житейски наблюдения за отношението на хората към парите. Познавам много стабилни финансово хора, да си го кажем направо богати, които треперят над всяка стотинка, не си позволяват елементарни удоволствия в живота, пестят, трупат имущество и имоти. Харчат само за най-необходимото – ще кажеш, че змия се е свила в джоба им и ги е страх да бръкнат там, за да не ги ухапе. Познавам и хора със сравнително скромни финансови възможности, които понародному казано са ларж – винаги ще те почерпят, възползват се от удоволствията на живота, доколкото им позволяват финансите – и книга ще си купят, и на ресторант ще отидат, и за екскурзия в чужбина ще заделят. Затова ви казвам, че стиснатостта не е състояние на джоба, тя е състояние на духа, манталитет.