Да си скандален винаги е било сполучлива формула за успех. Мадона го доказа първа, Lady Gaga потвърди теорията, а колко още примери от настоящото и близкото минало могат да се дадат, направо не ми се мисли. Сигурно цял ден няма да ми стигне да ги изброя. Истината е обаче, че да си скандален не е достатъчно. По този начин можеш да насочиш светлината на прожекторите към себе си, но за да я задържиш, ти е необходим талант.
Един от любимците ми в това отношение е Куентин Тарантино, който е белязал кино индустрията с уникалния си почерк и стил. Сред най-известните имена е не само в Америка, но и по целия свят. В крайна сметка не са много актьорите, които освен като такива се изявяват също като талантливи сценаристи, продуценти и режисьори. А Тарантино обединява точно тези 4 дейности в професионалната си кариера. Пример са два от най-известните му филма, „Глутница кучета“ и „Криминале“, където е не само актьор, но също режисьор и сценарист. Продължавам с „Гадни копелета“ и „Джанго без окови“, на които отново е в ролята на режисьор и сценарист, а това са само най-известните му проекти. Като цяло голяма работа е тоя Тарантино и на мен от доста време ми е интересно да следя как се развива.
Затова останах много приятно изненадан, когато видях лицето му на юнския брой на списание Биограф (с маркетингов директор Светослав Кантарджиев). Доста впечатляваща снимка за избор на корица между другото. Адмирации, за този който я е подбрал, защото перфектно пасва на образа на Тарантино. Подозирам, че на нея се е спрял или редакционния директор на списанието, Георги Неделчев, или пък самият Светослав Кантарджиев. Който и от двамата да е (дори да е някой друг), свършил е страхотна работа. Материалът за Тарантино е страхотен, изчетох го до последното изречения. Що се отнася до останалите статии и интервюта в броя, повечето от тях са свързани с други актьори не само от световната, но и от българската сцена. Така че препоръчвам юнския брой на Биограф на всеки киноман в България, а не само на феновете на Тарантино.