Прави ми впечатление напоследък едно нещо и съм решил да го споделя с вас. Диалог не тече между хората. Общуваме с монолози. Всеки е решил да каже нещо и в никаква връзка с това, което му говори човекът срещу него, си казва каквото е наумил. Погледнете някой от последните си разговори в скайп и ще видите, че освен в случаите, когато става дума за разговор по много конкретен проблем, връзка между изказванията няма. Като че ли никой не се интересува от това, което ще му каже другият, а се интересува да каже това, което той самият има за казване. Масово заболяване на общуването. И с колегите е така, и с клиенти, че даже и с някои приятели. Обажда ми се оня ден един приятел, от хиляда години се знаем. Здравей – здрасти. Пита ме: Как си? Тъкмо почнах изречение, за да му отговоря как съм, и като започна една тирада – за колата, която се развалила, за тъщата, която му пили нервите, за децата, които не слушат и правят бели, за шефа си, който му създава проблеми. Двайсет минути. Накрая разменихме две-три общи изречения, не се сети да ме попита отново как си и с това разговорът приключи. Разговорът ли казах?! Не, монологът приключи. Няма нищо лошо в това да се пооплачеш на приятел, приятелите са и за това, пък и му поолеква на човек, като сподели с близък. Ама в разговор трябва да стават тия неща, иначе ситуацията много напомня на обръщането на комуналка в боклукчийска кола. А никой не иска да е боклукчийски камион, нали?!