Тиймбилдингът е създаден за сплотяване на колектива и изграждане на приятелско-работни отношения. През последните години тази тенденция връхлетя първоначално големите, а след това и всички останали компании из България. Същевременно провокира човешки ресурси да измислят все по-развлекателни, забавни и провокативни начини за обединение на екипа. Но какво се случва, когато идеите им се изчерпат, а самите служители са пълни с възможности – импровизиран тиймбилдинг.
Подобно явление се забеляза и в моята фирма. След организирането на две извънградски преживявания и още няколко излизания на всички служители за година в продължение на ощя няколко, вариантите започнаха да се изчерпват. Затова предприехме нова стратегия, която обаче не включваше никаква организация отстрана на фирменото ръководство. Ние поехме юздите и доказахме, че последните години на тиймбилдинг са дали положителни резултати.
Не знам дали заради преживяването на всички тези моменти заедно, игрите, адреналина, смеха, но ние наистина се сплотихме като колектив. Постепенно се превърнахме в приятели, които са основно свързани от работната среда. Нашето решение за продължаване на традицията за сплотяване включваше лично финансиране и неангажиращо присъствие. Тоест ние сами поемахме разходите, без да товарим излишно компанията, и предлагахме вариантите на всички колеги от всички офиси.
Веднъж всеки месец с колегите ми организирахме мини събиране. Залагахме на нормални градски забавления, които в ежедневието си рядко правим. Нашите предложения за импровизиран тиймбилдинг включваха рисунка на по чаша вино, стрелба, посещение на групови тренировки, ескейп рум, стендъп комеди, театър или просто чаша екстравагантна бира в любимо заведение.
Винаги може да се импровизира – да се разделите на отбори, да си измислите предизвикателства и да отбелязвате резултати. Всичко зависи от въображението и желанието да прекарате пълноценно време с колегите си, за да си създадете общи спомени и да ги опознаете като хора.