Това бяха думите, които казах на много-много стар и добър приятел от студентските години. Оня ден седнахме на бира след работа – той също като мен работи в банковата сфера, само че на по-висока позиция. Женен е от едно десетина години – за изключително ревнива жена. Само за трите часа, през които бяхме заедно, му звънна поне три пъти по различни, очевидно измислени поводи.
Не издържа той на второто позвъняване и макар че по принцип не е склонен да споделя семейни проблеми, проплака. Постоянно се задълбочавало положението с ревността и подозренията й. С тършуване по джобовете, с проверката на мобилните телефони и интернет кореспонденцията, с внезапни появявания на работното място – защото той общо взето си е домошар и вечер се прибира навреме, та съмненията били в посока на изневяра с колежка, – вече се бил примирил. Капакът обаче бил настойчиво изискана разпечатка в деня, в който им превеждат заплатите, от банкомата, за да установи половинката му дали като “кръшка”, не отклонява и пари от семейния бюджет. Луда работа, ви казвам, и изключително нелогична и глупава. Като се има предвид, че всеки, който работи в банка, знае, че в повечето банки три-четири пъти в годината се дават бонуси извън заплатите, особено на хората на по-високи позиции, веднъж или два пъти в годината – пари за дрехи. Тоест, ако човек е решил неправомерно да насочва парични потоци към любовница или някъде другаде, възможности бол. И няма как да го хванат с една разпечатка в деня за получаване на заплата. Така че от подобни акции остава само лошото чувство, както се казва в много популярен виц за Крикор и Гарабед и една изчезнала и после намерена сребърна лъжица. И огромна обида. А никой няма безкрайно висок праг на търпимостта към обиди, дори и когато идват от близък човек – нали така!? Защото винаги има по-спокоен начин да прекараме живота си.