Доскоро бяхме свикнали да разглеждаме икономическите процеси отделно от политиката. Говореше се за пазари, инвестиции, търговски баланси и растеж, сякаш живеем в стерилен свят, където логиката и числата водят парада. Но в последните години това разделение се разпадна. На негово място се настани нещо по-грубо, по-реалистично и далеч по-ефективно – геоикономиката.
Накратко казано, геоикономиката е използването на икономически инструменти – мита, санкции, инвестиции, субсидии – с политически цели. Това не е нова идея, но днес мащабът ѝ е друг. И ако до вчера можехме да си мислим, че една фабрика се строи заради евтина работна ръка, днес ще попитаме: в чия геополитическа зона е тази страна? Можем ли да ѝ вярваме?
След 2018 г. и особено след руската инвазия в Украйна през 2022-ра, геоикономиката стана не просто инструмент, а нова глобална норма. САЩ забрани износа на високотехнологични чипове за Китай, Китай отговори със собствени ограничения за редкоземни елементи. ЕС въведе механизъм за въглеродни мита по границите, който директно удря индустриалния износ на държави извън съюза. Индия налага контрол върху инвестиции от Китай и дотира местното производство. Всяко от тези действия има икономическа обосновка, но реалната им тежест е политическа.
Примерите са навсякъде: Литва бе ударена с икономически санкции от Китай заради решението си да приеме тайванско търговско представителство на територията си. Австралия загуби достъп до китайския пазар за вино и говеждо, след като си позволи официално да поиска разследване на произхода на COVID-19. Дори най-безобидната икономическа връзка вече може да бъде превърната в лост за натиск.
Разбира се, може да се каже, че това са просто извинения – удобни претексти, чрез които държавите прокарват протекционистки политики под прикритието на „национална сигурност“. Има резон. Но не можем да отречем, че светът се промени. Енергийната криза показа колко опасна е зависимостта от един-единствен доставчик. Пандемията показа как глобалните вериги на доставки могат да рухнат за дни. А войната показа, че икономическата уязвимост е реална слабост.
Геоикономиката не е краят на пазарната логика, а нейно допълнение с нови приоритети. Вече не питаме само „Кое е по-евтино?“, а „Кое е по-надеждно, по-близо, по-сигурно?“. В тази нова реалност икономиката не може да бъде отделена от геополитиката – защото всяко решение има последствия отвъд числата.
Истинският въпрос вече не е дали държавите ще прилагат геоикономика. Те вече го правят. Въпросът е колко далеч ще стигнат, и дали това ще доведе до по-стабилен свят – или до още по-фрагментирана глобална система, в която „свободната търговия“ ще остане само реторика от миналото.
