Продължавам аз с историите си около компютърния курс, на който се записах и който карам в момента, но не мога да се въздържа – всеки ден се удивявам на нещо. И ако ви разказвам всички тия неща, то не е, за да изпадам в конкретика и да издребнявам, а защото ми се струва, че въпросният курс е метафора за това, как се случват нещата в България или по-скоро за това как не трябва да се случват, или още по-точно защо не се случват. Вчера едната точка от учебния материал, който трябваше да вземем за деня, бeше форматиране на дискета. Възроптах аз и попитах преподавателя – както ви споменах в предния материал, много симпатично младо момче – за какво точно трябва да знаем как се форматира дискета, при положение, че повече от компютрите нямат така наречените флопи дискови устройства, гнездата, в които влизат дискетите. По какви точно причини някой ще си причини това да записва информация на дискета, чиято памет е смешно малка, животът й отчайващо кратък, при положение че може срещу десет лева да си купи флашка с огромна памет и да запише на нея каквото си поиска. Оправда се момчето, че някъде се работело все още с дискети. Да, и аз знам, че данъчните май работят още с дискети, но ние не сме на счетоводен курс все пак. После, след курса, неофициално ми каза, че това е програмата, която са му дали от учебния център и по която е длъжен да работи, а тя очевидно отдавна не е актуализирана. Ето така си караме в България – по стари програми. А що се отнася до курса – няма да се учудя, ако утре сглобяваме флопи дисково устройство, от тия за Правец 16, дето не бяха вградени в компютъра:)