Днес банките изглеждат много по-защитени от банкрути, отколкото бяха в началото на дивия преход, когато и в един момент повечето „изпопадаха“ като круши. Смятах и че в днешно време има достатъчно правила, които да регулират на какво и срещу какво се отпускат кредити. Но изглежда не би, поне не в България.
Като фен на Капитал и Дневник, не пропуснах последните им статии за банкера Цветан Василев и Корпоративна търговска банка. И съм направо шокиран от прочетеното, защото всичко, което съм си мислил, че знам за ликвидността, банките, правилата им на работа, изглежда няма нищо общо с начина, по който реално е оперирала досега КТБ. И тепърва ще излиза наяве още много от черното й бельо.
От прочетеното излиза, че Василев чрез банката си е отпускал множество необезпечени бизнес кредити за доста големи суми, на приближени до него фирми и хора. На всичкото отгоре кредитите многократно надвишават реалния собствен капитал на банката! Представете си какво би се получило, ако сега по-голямата част от депозиторите на тази банка решат да изтеглят или преместят парите си от там.
Раздаваните кредити не само са били към свързани до Василев фирми и лица, но и нямат стабилно обезпечение, което ги прави още по-рискови. Как изобщо е възможно суми на такива стойности – от рода на 100млн. лв. да бъдат отпуснати към приближени до банкера и то без да имат обезпечение , т.е. без да е сигурно, че някога ще бъдат върнати?
Често си мислим, че най-големите мошеници са сред нас … проблемът обаче изглежда е, че цялата ни система е била овладяна и мошениците всъщност са се издигнали до толкова високи позиции, които им позволяват да „играят“ със суми от огромен мащаб…