Много субективни неща има на този свят и все си мисля, че честта е едно от тях. Подобно на изкуството, красотата, любовта и редица други абстрактни понятия чувството за чест и какво точно представлява тя е различно за всеки един от нас.
Какво ме накара да засегна тази тема ли? Причината е един приятел, който в моите очи има силно и дори на моменти прекомерно мнение що е това истина и кое лъжа, що е правилна и грешна постъпка, що е достойнство и коя постъпка е недостойна. Трудно е да ви опиша този човек без да го познавате. Той е олицетворение на това как да живеем живота си по учебник – не пуши, не пие, има сериозна приятелка от няколко години, с която от няколко месеца живеят заедно, работи в една и съща фирма от 20-годишен и вече е достигнал управленски пост в компанията. Честно ви казвам, че не съм го чул и една лъжа да изрече през живота си и, да… според мен има прекомерно силно мнение за това кое е грешно и кое не, какво е чест и какво не. Ако живееше по времето на Средновековието, го виждам облечен с рицарски доспехи и сражаващ се в двубой, на който да защитава честа си с цената на живота си. Обаче времената вече не са такива и си мисля, че хора като моят приятел са на изчезване.
Понякога в негово лице виждам олицетворение на Дон Кихот, който се бори с вятърни мелници. Опитва се да обясни на многобройни Санчовци около него защо постъпва по определен начин и защо неговият свят е по-добър от техния – защо например не е хубаво да сменяш работата си през няколко месеца; защо всяка жена трябва да се уважава; защо дори и най-малката, на пръв поглед нищожна грешка трябва да се признава; защо ако имаш мнение за някого е хубаво да му го казваш в очите, а не зад гърба; защо не е срамно да искаш помощ от някого, нито е необходимо някой да поиска от теб твоята, за да я предложиш, и много още примери.
Да, честта все още съществува, но е по-трудно откриваема, а определението за това що е честна и достойна постъпка все повече се размива във времето. Това е моето мнение…